IUS AND LEX. CONSTANCY AS LEGAL PRINCIPLE IN ROMAN LAW – IUS И LEX. НЕПОКОЛЕБИМОСТТА КАТО ПРАВЕН ПРИНЦИП В РИМСКОТО ПРАВО (НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК)

Резюме: Авторът изследва функцията на „непоколебимостта“, съответстваща на латинската дума constantia, в римската правна система, като анализира нейната семантична и нормативна еволюция от републиканските ѝ корени до късноантичните конституции. Чрез изследване на литературни и юриспруденциални източници, се подчертава как constantia, от етично-политическа добродетел на mos maiorum, постепенно се превръща в нормативен критерий в interpretatio prudentium, оказвайки влияние върху договорното и процесуалното право. През периода на Домината постоянството придобива техническо-правно и политическо-идеологическо значение, превръщайки се във фундаментален принцип на институционалната стабилност и вземането на решения, на правната сигурност и последователността в имперските действия.

The Author investigates the function of ‘steadfastness’, corresponding to the Latin word constantia, in the Roman legal system, analysing its semantic and normative evolution from its republican origins to the late antique constitutions. Through an examination of literary and jurisprudential sources, this article highlights how constantia, as an ethical-political virtue of the mos maiorum, gradually transformed into a normative criterion in the interpretatio prudentium, influencing contractual and procedural law. In the Dominate, constancy took on technical-legal and political-ideological significance, becoming a fundamental principle of institutional stability and decision-making, of legal certainty, and consistency in imperial action.